"Не самите неща, а това, що мислят за тях хората, ни безпокои. Така например смъртта сама по себе си не е страшна, а то инак тя и на Сократ би се показала такава. Трябва да признаем за страшно предвзето мнение за смъртта като нещо ужасно. Затова, когато нещо ни пречи, безпокои ни или ни огорчава, никога не бива да обвиняваме другите, а само самите себе си или по-право – нашето мнение за това. В нещастието си невежата обвинява другите, малообразованият човек обвинява себе си, а напълно образованият и истински възпитан човек – нито себе си, нито другите.
Не искай на света всичко да върви така, както ти би желал. По-добре искай всичко, което се случва, да става по такъв начин, както е трябвало да стане, тогава ти ще бъдеш щастлив.
Болестта е препятствие за тялото, но никак за волята, ако само тя не желае това. Куцането е недостатък на краката, а не на волята. Прилагай това правило към всичко, що ти се случва. Тогава ти ще видиш, че има препятствия за други работи, а не за тебе лично.
Ако искаш да имаш истински успехи в мъдростта, търпеливо понасяй, когато те наричат глупав за някои външни блага. Не искай да минаваш за знаещ, а ако те считат за такъв, то сам на себе си не се доверявай.
По-добре смърт без страх и грижи, отколкото разкошен живот сред постоянно душевно безпокойство.
Помни, че в живота трябва да се държиш като на угощение. Когато се подава някое ястие и ти дойде ред, протегни ръка и си вземи едно скромно парче. Подир малко виждаш, че внасят някое любимо за теб ястие, но ти не показвай желание, а почакай, докато ти го поднесат. Постъпвай така и към жена си, към децата си, към почетните длъжности и към богатството. Ако нищо не вземаш за себе си и равнодушно се откажеш от това, що ти предлагат, то ти ще бъдеш не само гост на Боговете, но и ще царуваш заедно с тях.”
