...

Шекспир, сонет 141

Не, моят поглед не е влюбен в теб. 
Той твоите пороци вижда ясно. 
Сърцето, чийто порив е нелеп, 
да люби твойте грешки е съгласно. 
Гласът ти не ласкае моя слух 
и ласките ръката ми не чувства. 
С петте си сетива оставам глух 
за празника на всички чувства. 
Но и петте ми бедни сетива 
напразно се опитват от отдавна 
да убедят сърцето ми в това: 
че в твойто робство гибелта е явна. 

Една утеха имам в тоя свят: 
ти мой си грях и ти си моят ад.