Стихове от Мара Белчева (1868 - 1937)

Вечер

Простряло е зад глухата алея
мълчанието тъмните си двори.
Висока порта се черней. Пред нея
възправени бдят два безмълвни бори.

Кой беше тоз пред мен що влезе тука
и портата след него се затвори?
От някъде вечерня бавно чука,
и звън се рони надалеч в простори.

Денят умира. Тихо тъй умира
и в мене нещо, и с душа се бори...
Вечерен звън се рони, бавно спира.
Безмълвно се тъмнеят тихи двори.


Самота

Сама в вечерний път вървя.
Светулки светят из тревата. -
И спомените си в тъмата
изпущам аз и пак ловя.

И в моята сирота дома
в ръце си нищо не отнасям...
И бързо аз свещта угасям
да се не гледам пак сама.


***
Родих се да живея в бури,
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
"Чуй, тихий извор е дълбок!"

ми рече той - и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач, и смях.