Надежда Захариева

И искам, и не искам да съм с теб.
И те обичам, и не те обичам.
Душата ми е кръстопът свиреп –
и те отрича, и не те отрича.

Навярно ще направя грешен ход.
Навярно след това ще съжалявам.
Но, знам, ще те превърна в епизод
с въздишката: „Животът продължава.”

***

Изплаках те и се усмихнах.
Сълзите ми като порой
от мойте мисли те отмиха
и ме изпълни бял покой.

Като от тежък сън пробуден
духът ми трепна със клепач,
разтри око и се зачуди
защо отлагах този плач.

***

Нахлула в нас като единствена,
фатална, пагубна, последна,
отива си като измислица –
банална, глупава, поредна.

И търсят отговор душите ни
в безсъниците ни среднощни:
любов, която сме отритнали
била ли е любов изобщо.