Стихове от Мара Белчева (1868 - 1937)

Вечер

Простряло е зад глухата алея
мълчанието тъмните си двори.
Висока порта се черней. Пред нея
възправени бдят два безмълвни бори.

Кой беше тоз пред мен що влезе тука
и портата след него се затвори?
От някъде вечерня бавно чука,
и звън се рони надалеч в простори.

Денят умира. Тихо тъй умира
и в мене нещо, и с душа се бори...
Вечерен звън се рони, бавно спира.
Безмълвно се тъмнеят тихи двори.


Самота

Сама в вечерний път вървя.
Светулки светят из тревата. -
И спомените си в тъмата
изпущам аз и пак ловя.

И в моята сирота дома
в ръце си нищо не отнасям...
И бързо аз свещта угасям
да се не гледам пак сама.


***
Родих се да живея в бури,
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
"Чуй, тихий извор е дълбок!"

ми рече той - и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач, и смях.

А ми е тъжно колкото пет зими

И ми е тъжно колкото пет зими
и колкото не мога да разкажа.
Полепнала е тази ниска облачност
от липса на любов и други липси.
Омръзна ми да те измислям винаги
и винаги да си говоря с някой,
който живее в мен, а песента му
е песен на пищящ от мъка вятър.
Мъгливо е и дишам асматично.
Не ми достигат кислород и думи.
Живея се убийствено на пристъпи,
самоубивам се особено старателно.
Престанах всяка нощ да се изпращам
като писмо, което не очакваш.
Писмата се изгубват задължително,
а пощальоните си имат друга работа.
Това, че вече нищо не очакваш
е най-красноречивата причина.
Очакването е за няколко глупака
(В това число и аз.),
но ще ми мине...
Минаваха и влакове, и гари,
и кораби, и споделени суши...
Престанах с изумление да слушам,
когато ми говориш нещо делнично...
А ми е тъжно колкото пет зими
и сигурно ме вземат всички дяволи,
и се кълна, че спирам да измислям.
И после се кълна, че ще забравя.

Оттук

...

Шекспир, сонет 141

Не, моят поглед не е влюбен в теб. 
Той твоите пороци вижда ясно. 
Сърцето, чийто порив е нелеп, 
да люби твойте грешки е съгласно. 
Гласът ти не ласкае моя слух 
и ласките ръката ми не чувства. 
С петте си сетива оставам глух 
за празника на всички чувства. 
Но и петте ми бедни сетива 
напразно се опитват от отдавна 
да убедят сърцето ми в това: 
че в твойто робство гибелта е явна. 

Една утеха имам в тоя свят: 
ти мой си грях и ти си моят ад. 

toaletnee mydlo

Намерих го днес в гардероба на баба: чехословашки сапун марка "NYMFA" от 1980 г. Милата ми баба, тя обичаше да пази разни хубави неща "само за гости" - покривки, кърпи, сервизи... Ta сигурно и този сапун е бил от хубавите по онова време, така и останал неизползван.

А баба отдавна я няма.

Марк Твен

"Човек, който не иска да чете, с нищо не е по-добър от онзи, който не може да чете."

"Купете си земя, вече не я произвеждат."

"Не отидох на погребението, но изпратих кратка одобрителна бележка."

"През пролетта преброих 136 вида време в рамките на 24 часа."

"По-добре да мълчиш и да те смятат за глупак, отколкото да отвориш уста и да го докажеш."

"Denial ain't just a river in Egypt."

уникалната Новина

Детството...

Прочетено ето тук. 

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! 
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и
никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна
телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите!

МОЕТО ДЕТСТВО!
Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче. 
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.
"На ти две лукчета, че нямам да ти върна."
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип "голям пипит".
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зелечук" за чушки и домати, до Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всеки петък, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още
преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафяви бутилки.
Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.
Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни.
След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и
как трябва да го разбереш.
Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
Да си прибираш ключа на връв поk6; блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!"
Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
Да гледаш през прозореца кой блок има ток и да прелистваш на ум дали не познаваш някой от там за да му идеш на гости да гледаш мача.
Да те накажат с мъмрене по радиоуредбата в училище.
Да ти намалят поведението! С две единици!
Да гледаш в тавана светлината от нафтовата печка, докато заспиш.
Да ходиш на училище от 07.00ч., за да участваш в задължителната физ. зарядка.
Да се хвалиш пред приятелчетата си колко бой си изял от мама и тате.
Да висиш на опашка всеки вторник пред РЕП-а с още десетина вагабонти, с надеждата да докарат "Pif" и ако няма да търчите през глава до следващия РЕП.
Да можеш по всяко време като огладнееш да отидеш у съседите и да те нахранят.
Да измислиш мелодия, която да свириш с уста, за да си повикаш детето да се прибира.
Баба ти прави най-добрите палачинки!
Да си занесеш запалката за зареждане.
Да си мечтаеш за електронен часовник.

Уди Алън

"Вечността трае дълго, особено към края..."

"Разбира се, че има отвъден свят. Въпросът е само на какво разстояние  от центъра е и до колко часа работи..."

"Парите са за предпочитане пред бедността, дори по чисто финансови съображения."

"Вярвам във всевиждащото око, което ни следи отгоре. За съжаление това е правителството."

"Накратко за оралната контрацепция. Поканих едно момиче да легне с мен и тя каза 'не'."

"Човек се състои от разум и тяло, само дето тялото се забавлява повече."

"Не стига, че няма Бог, ами я се опитайте да намерите водопроводчик в неделя."

"Единственото, за което съжалявам в живота си, е, че не съм някой друг."

стоически life guide от Епиктет

"Не самите неща, а това, що мислят за тях хората, ни безпокои. Така например смъртта сама по себе си не е страшна, а то инак тя и на Сократ би се показала такава. Трябва да признаем за страшно предвзето мнение за смъртта като нещо ужасно. Затова, когато нещо ни пречи, безпокои ни или ни огорчава, никога не бива да обвиняваме другите, а само самите себе си или по-право – нашето мнение за това. В нещастието си невежата обвинява другите, малообразованият човек обвинява себе си, а напълно образованият и истински възпитан човек – нито себе си, нито другите.

Не искай на света всичко да върви така, както ти би желал. По-добре искай всичко, което се случва, да става по такъв начин, както е трябвало да стане, тогава ти ще бъдеш щастлив.

Болестта е препятствие за тялото, но никак за волята, ако само тя не желае това. Куцането е недостатък на краката, а не на волята. Прилагай това правило към всичко, що ти се случва. Тогава ти ще видиш, че има препятствия за други работи, а не за тебе лично.

Ако искаш да имаш истински успехи в мъдростта, търпеливо понасяй, когато те наричат глупав за някои външни блага. Не искай да минаваш за знаещ, а ако те считат за такъв, то сам на себе си не се доверявай.

По-добре смърт без страх и грижи, отколкото разкошен живот сред постоянно душевно безпокойство.

Помни, че в живота трябва да се държиш като на угощение. Когато се подава някое ястие и ти дойде ред, протегни ръка и си вземи едно скромно парче. Подир малко виждаш, че внасят някое любимо за теб ястие, но ти не показвай желание, а почакай, докато ти го поднесат. Постъпвай така и към жена си, към децата си, към почетните длъжности и към богатството. Ако нищо не вземаш за себе си и равнодушно се откажеш от това, що ти предлагат, то ти ще бъдеш не само гост на Боговете, но и ще царуваш заедно с тях.”

 

Запомни ме...

Запомни ме - лек допир и дъх по ухото, 
тиха нежност, изтлеяла в чакане 
и превърната в болка, когато 
любовта ми разгаряше... вятъра. 

Запомни ме като илюзия, 
че щастието е да даваме, 
че любовта ни е нужна, 
независимо какво получаваме.

What if...

What if you slept, and what if in your sleep you dreamt, and what if in your dreams you went to heaven and there you plucked a strange and beautiful flower, and what if when you awoke you had the flower in your hand? Ah, what then?


Samuel Taylor Coleridge

La vida es sueño

¿Qué es la vida? Un frenesí,
¿Qué es la vida? Una ilusión,
una sombra, una ficción,
y el mayor bien es pequeño:
que toda la vida es sueño,
y los sueños, sueños son.

Pedro Calderón de la Barca



Какво животът е? Бълнуване. И блян.
Какво животът е? Илюзия. Забрава.
Измамна сянка. Тъжна слава.
Напразно са богатства, почести, монетен звън.
Защото целият живот е сън.
А сънищата – сънища остават.

Душа

тук

Температура - ноль и не выше.
Ветер по коже, ветер по крыше.
Сердце растает и просится в руки.
Мне тебя мало, мало мне скуки.
Мне тебя много, много для ночи,
Лечишь - не лечишь, видно не хочешь.
Кажется, дура, без тебя просто.
Рано - не рано, лучше, чем поздно.
Я обрываю ниточки просто.
Всё таки рано - лучше чем поздно.

Я не болею тобой
От февраля до Москвы,
Я не болею тобой,
Как сигаретами дым.
Просто ветер опять,
Всё просто смыло водой,
Я закрываю тебя.
Я не болею тобой,
Я не болею тобой.

Битые стёкла не переклею.
Тобою больше я не болею.
Переболела, переписала,
Без тебя - много, с тобою - мало,
Я обрываю ниточки просто.
Всё таки рано - лучше чем поздно.

Какво е времето без теб...

Het weer

Hoe het weer was in het land zonder jou?
Eerst daalde er nevel
over de betonnen bergen.

Toen hing de zon als mist
over het paarlemoeren zand.

Toen bewoog de lucht
en werd klam als je oksels.

Een weerlicht sloeg mijn tanden dicht.

En alom steeg de geur
van de grote dieren die niet bestaan

tenzij in het gesuis van je oor,
in het geritsel van je haren.

Zo was het weer daar zonder jou.
Je was de luchtdruk en de dauw
en de sneeuw in mijn schedel.

Hugo Claus

Even though I'm in Kyoto,

when the kookoo cries,

I long for Kyoto.

Issa

Bolest'

Bolest'
Až si zem raz kl'akne
pred tebou,
ticho,

a tak akoby nenápadne,
preletia nad naším domom
všetci vtáci.
Zoberú i ten posledný deň.

Až si zem raz kl'akne
pred tebou,
všetko ma bude boliet'
tak hrozne
ako táto báseň.

A chlieb bude pomaly
tvurdnút
na stole,
mama.

Jozef Laikert

Herbsttag

Herr: es ist Zeit. Der Sommer war sehr groß.
Leg deinen Schatten auf die Sonnenuhren,
und auf den Fluren laß die Winde los.

Befiehl den letzten Früchten voll zu sein;
gieb ihnen noch zwei südlichere Tage,
dränge sie zur Vollendung hin und jage
die letzte Süße in den schweren Wein.

Wer jetzt kein Haus hat, baut sich keines mehr.
Wer jetzt allein ist, wird es lange bleiben,
wird wachen, lesen, lange Briefe schreiben
und wird in den Alleen hin und her
unruhig wandern, wenn die Blätter treiben.

Rainer Maria Rilke, "Herbsttag"